Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност и по-специално измененията, въведени с Договора от Лисабон,

–  като взе предвид Директива 2004/18/ЕО и Директива 2004/17/ЕО относно процедурите за възлагане на обществени поръчки, както и Директива 2007/66/ЕО относно процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки,

–  като взе предвид съобщението от Комисията от 19 ноември 2009 г., озаглавено „Мобилизиране на частни и публични инвестиции за възстановяване и дългосрочно структурно изменение – развиване на публично-частни партньорства“ (COM(2009)0615),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 май 2009 г., озаглавено „Принос към устойчивото развитие: ролята на справедливата търговия и неправителствените системи за гарантиране на устойчивост, свързани с търговията“ (COM(2009)0215),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2008 г., озаглавено „Обществени поръчки, насочени към една по-добра околна среда“ (COM(2008)0400),

–  като взе предвид тълкувателното съобщение на Комисията от 5 февруари 2008 г. относно прилагането на правото на Общността в областта на обществените поръчки и концесии по отношение на институционализирани публично-частни партньорства (ИПЧП) (C(2007)6661),

–  като взе предвид Ръководството за добри практики за облекчаване на достъпа на малки и средни предприятия до обществени поръчки (работен документ на службите на Комисията SEC(2008)2193),

–  като взе предвид тълкувателното съобщение на Комисията от 1 август 2006 г. относно общностното право в областта на възлагането на обществени поръчки, които не са обхванати или са обхванати само частично от директивите относно възлагането на обществени поръчки(1),

–  като взе предвид следните решения на Съда на Европейския съюз:

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 10 февруари 2010 г., озаглавено „Принос към устойчивото развитие: ролята на справедливата търговия и неправителствените системи за гарантиране на устойчивост, свързани с търговията“ (RELEX-IV-026)

–  като взе предвид следните научни студии:

–  като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г. относно „Доставки на развойни продукти: Насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа“(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 юни 2007 г. относно специфични проблеми при транспонирането и прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки и неговата връзка с Лисабонската програма(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2006 г. относно публично-частните партньорства и общностното право в областта на обществените поръчки и концесиите(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. относно справедливата търговия и развитието(5),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по международна търговия и на комисията по регионално развитие (A7-0151/2010),

A.  като има предвид, че кризата в икономиката и на финансовите пазари изтъкна голямото значение на обществените поръчки в икономически план, че въздействието от кризата върху местните органи вече е очевидно, и че публичните администрации могат да изпълняват добре своите задачи в обществен интерес само ако разполагат с необходимата правна сигурност в тази област, а процедурите за възлагане на обществени поръчки не са прекалено сложни,

Б.  като има предвид, че наличието на добре функциониращ пазар на обществените поръчки е от съществено значение за вътрешния пазар с цел насърчаването на трансграничната конкуренция, стимулирането на иновациите, насърчаването на икономика с ниски емисии на въглерод и постигането на оптимална стойност за публичните органи,

В.  като има предвид, че законодателството в областта на обществените поръчки има за цел да гарантира разумното и ефективното управление на публичните средства и предоставянето на възможност на заинтересованите дружества да им бъдат възлагани поръчки в контекста на лоялната конкуренция,

Г.  като има предвид, че преразглеждането на директивите относно възлагането на обществени поръчки от 2004 г. трябваше да доведе до опростяване, модернизиране и по-голяма гъвкавост на съответните процедури, както и до повишаване на равнището на правна сигурност,

Д.  като има предвид, че с Договора за реформа от Лисабон за пръв път в рамките на първичното право на Европейския съюз беше признато правото на самоуправление на регионалните и местните органи, беше засилен принципът на субсидиарност и бяха въведени права за завеждане на искове пред Съда на ЕС както за националните парламенти, така и за Комитета на регионите,

Е.  като има предвид, че Съдът на Европейския съюз разглежда прекомерно много дела за нарушение в тази област, което сочи, че редица държави-членки са срещнали трудности за спазване на директивите в областта на обществените поръчки,

Ж.  като има предвид, че за да се гарантира развитието на европейските политики по начин, който отговаря на очакванията на европейските граждани, Договорът за функционирането на Европейския съюз включва понятието за социална пазарна икономика, социална клауза и протокол относно услугите от общ интерес, определящи споделяните в ЕС ценности,

З.  като има предвид, че Конвенция № 94 на Международната организация на труда предвижда общите договори за обществени поръчки да съдържат клаузи, гарантиращи справедливо възнаграждение и условия на труд, които са не по-малко благоприятни от тези, посочени в колективните договори например,

Общи бележки и препоръки

1.  Изразява съжаление, че все още не са постигнати целите на преразглеждането на директивите относно възлагането на обществени поръчки от 2004 г., особено що се отнася до опростяването на правилата за обществените поръчки и създаването на по-голяма правна сигурност; изразява надежда обаче, че последните решения на Съда на Европейския съюз ще допринесат за изясняване на неуредените правни въпроси, а броят на производствата по нарушения ще намалее; призовава Комисията да обръща внимание и активно да преследва целта за опростяване и оптимизиране на процедурата за обществените поръчки при всяко преразглеждане на европейските правила;

2.  Освен това осъжда факта, че заедно с непълните мерки за прилагане на национално и регионално равнище, множеството инициативи с незадължителна правна сила на Европейската комисия и тълкуването на съответните правни разпоредби от страна на европейските и националните съдилища, действащите регламенти са довели до оформянето на един сложен и неясен режим от правила, което изправя, най-вече, публичните органи, частните предприятия и доставчиците на услуги от общ интерес пред сериозни правни проблеми, които те вече не могат да преодоляват без допълнителни административни разходи или външни юридически консултации; настоятелно призовава Комисията да намери средства за подобряване на положението и в рамките на инициативата за по-добро законотворчество да проучи последствията от актовете с незадължителна правна сила, да ограничи подобни предложения до ключовите им аспекти и да ги подложи на оценка в контекста на принципите на субсидиарност и пропорционалност, като взема предвид петте принципа, изложени в Бялата книга за европейското управление от 2001 г. (отвореност, участие, отговорност, ефикасност и последователност);

3.  Посочва, че в резултат от тези промени на възложителите на обществени поръчки често се налага да поставят правната сигурност над нуждите на политиката и, предвид натиска върху публичните бюджети, често да възлагат съответния договор или услуга на подалия оферта с най-ниска стойност, вместо на подалия икономически най-изгодна оферта; изразява опасения, че това ще доведе до отслабване на иновативната база и конкурентоспособността на световно равнище на ЕС; настоятелно призовава Комисията да поправи това положение и да разработи стратегически мерки за насърчаване и оправомощаване на възложителите на обществени поръчки да възлагат договорите на подалите икономически най-изгодни и с най-високо качество оферти;

4.  Подчертава, че европейските инициативи в сферата на възлагането на обществени поръчки трябва да бъдат координирани по-добре, за да не застрашават съгласуваността с директивите за възлагане на обществени поръчки и да не изправят прилагащите ги лица пред юридически проблеми; поради това изисква въвеждането на задължителни мерки за координация в рамките на Европейската комисия, под ръководството на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“, в чийто ресор попадат обществените поръчки, и при участието на другите свързани генерални дирекции; призовава за единно присъствие в интернет пространството и редовно информиране на възложителите на обществени поръчки с оглед на това, съответните правни разпоредби да бъдат направени по-прозрачни и по-разбираеми за потребителите;

5.  Критикува липсата на прозрачност по отношение на състава и работата на действащата в рамките на Комисията консултативна група по въпросите на възлагането на обществени поръчки, ролята и компетентността на консултативната група по въпросите на откриването на процедура за възлагане на обществени поръчки, и призовава Комисията да предприеме мерки с цел осигуряване на балансиран състав, както на въпросната група, така и на планираната нова консултативна група относно публично-частните партньорства, като се включат членове на профсъюзите и представители на бизнеса, по-специално на МСП, както и осигуряване на прозрачност на тяхната дейност; изисква Европейският парламент да бъде надлежно информиран и да получава цялата налична информация на всеки етап и на края на процеса;

6.  Счита, че тъй като обществените поръчки засягат обществени средства, те следва да бъдат прозрачни и открити за обществен контрол; отправя искане към Комисията да предостави пояснения, за да се гарантира, че местните и другите публични органи имат правна сигурност и могат да информират своите граждани за договорните си задължения;

7.  Подчертава, че възлагането на обществени поръчки трябва да се извършва в условията на прозрачност и равно третиране на всички заинтересовани страни, и че съотношението цена/изпълнение на проекта трябва да бъде основен критерий, така че да се взема предвид най-добрата оферта, а не само и единствено най-ниската финансова оферта;

8.  Призовава Комисията да извърши последваща оценка на директивите относно възлагането на обществени поръчки, като вземе предвид позициите, заявени в настоящия доклад; очаква преразглеждането да се проведе с широко участие на всички заинтересовани страни и в тясно сътрудничество с Европейския парламент; обявява се за това, преразглеждането да отчита цялата рамка и да включва директивата относно процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки, както и на анализ на националните законодателства, транспониращи директивата относно процедурите за преразглеждане, за да се избегне още по-силно разпокъсване на правото в областта на обществените поръчки; счита, че засега не може да се даде оценка за практическите последствия от тази директива, тъй като тя все още не е транспонирана в националното законодателство на всички държави-членки;

Публично-публично сътрудничество

9.  Припомня, че с влезлия в сила от 1 декември 2009 г. Договор от Лисабон за пръв път в рамките на първичното право на Европейския съюз се признава правото на регионално и общинско самоуправление (член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз); подчертава, че в някои свои решения Съдът на Европейския съюз се е позовавал на правото на общинско самоуправление и ясно е заявявал, че „тази възможност за публичните органи да прибягват до свои собствени средства за изпълнение на задачата си за обществена услуга може да се упражнява в сътрудничество с други публични органи“ (решение по Дело C-324/07); обръща внимание също така на решението в разширен състав на Съда на ЕС от 9 юни 2009 г. по Дело C-480/06, което постанови още, че съгласно общностното право няма изискване публичните органи да използват определена правна форма, за да изпълняват съвместно задълженията си за обществени услуги; съответно счита публично-публичните партньорства, като например споразумения за сътрудничество между местни органи и форми за сътрудничество на национално равнище, за непопадащи в обсега на директивите в областта на обществените поръчки, ако са изпълнени изцяло следните критерии:

10.  Посочва, че Комисията е пояснила, че не всяко действие, предприето от публичните органи, попада в обсега на законодателството в областта на обществените поръчки, и че ако разпоредбите на европейското право не изискват създаването на пазар в определена област, държавите-членки следва да вземат сами решение дали и до каква степен желаят самите те да изпълняват публични функции;

11.  Посочва, че заключенията на Съда на ЕС в посоченото по-горе решение не само се прилагат пряко към сътрудничеството между местните органи, но са и общовалидни, като резултатът е, че те могат да се прилагат и за сътрудничеството между други възложители на обществени поръчки;

12.  Посочва, че Съдът на ЕС, в своето решение от 10 септември 2009 г. по Дело C-573/07, постанови, че теоретичната възможност да се предостави на частни инвеститори участие в капитала на публично до този момент дружество може да се разглежда във връзка със законово задължение за възлагане на обществена поръчка само в случай, че естеството на публичното капиталово дружество се е променило по време на срока на действие на договора, като по този начин са се променили съществените условия на договора и е възникнало задължение за възлагане на нова обществена поръчка; отбелязва, че в резултат от съдебната практика на Съда на ЕС е настъпило съществено развитие във връзка с правилата в областта на публично-публичното сътрудничество и приветства последните решения на Съда в тази област; поради тази причина призовава Комисията и държавите-членки да предоставят на широката общественост информация относно правните последствия от тези решения;

Концесии за услуги

13.  Посочва, че концесиите за услуги съгласно член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2004/17/ЕО и член 4 от Директива 2004/18/ЕО представляват договори, при които „насрещното задължение на предоставянето на услуги се състои или само в правото да се експлоатира тази услуга или се състои едновременно в това право и в заплащане“; подчертава, че концесиите за услуги са изключени от приложното поле на директивите относно възлагането на обществени поръчки, за да се предостави на възложителите и изпълнителите възможност за повече гъвкавост; посочва, че Съдът на ЕС е потвърдил в няколко свои решения, че концесиите за услуги не попадат в приложното поле на тези директиви, а се уреждат по-скоро от общите принципи на Договора за функционирането на Европейския съюз (забрана за дискриминация, принцип на равно третиране и прозрачност), и че възложителите на обществени поръчки трябва да разполагат с възможността за изпълнение на услуги чрез отдаването на концесия, когато считат, че така предоставянето на въпросната обществена услуга може да се гарантира по възможно най-добър начин, дори и в случаите, когато рискът, свързан с това действие, е ограничен, но този ограничен риск се поема изцяло от концесионера (решение по Дело C-206/08 от 10 септември 2009 г., точки 72–75);

14.  Отбелязва съобщението на Комисията от 19 ноември 2009 г. относно развиване на публично-частни партньорства и очаква с голям интерес съответната оценка на въздействието; очаква Комисията да си извлече поуки от неуспешните публично-частни партньорства; подчертава, че следва да бъдат отчетени както сложността на процедурите, така и разликите в правната култура и правната практика в държавите-членки в областта на концесиите за услуги; счита, че има развитие на процеса на дефиниране на термина „концесия за услуга“ и на създаване на правна рамка за подобни концесии в резултат на директивите относно възлагането на обществени поръчки от 2004 г. и допълващата ги съдебна практика на Съда на ЕС ; настоява всяко предложение за законодателен акт относно концесии за услуги да бъде обосновано единствено с оглед коригирането на нарушения във функционирането на вътрешния пазар; посочва, че такива нарушения досега не са били установени, и следователно не е необходим законодателен акт относно концесиите за услуги, ако не е насочен към доказуемо подобрение във функционирането на вътрешния пазар;

Публично-частно партньорство

15.  Приветства правното изясняване на условията, при които законодателството относно обществени поръчки се прилага при институционализирани публично-правни партньорства, по-специално предвид голямото значение, което Комисията отдава в своето съобщение от 19 ноември 2009 г. на подобни партньорства във връзка с борбата с изменението на климата, насърчаването на енергията от възобновяеми източници и устойчивия транспорт; посочва, че директивите относно възлагането на обществени поръчки се прилагат винаги, когато трябва да се възложи поръчка на предприятие, в чиято собственост има дори минимален дял частно участие; подчертава обаче, че както Комисията в своето съобщение относно публично-частните партньорства от 5 февруари 2008 г., така и Съдът на ЕС в своето решение от 15 октомври 2009 г. по Дело C-196/08, изясниха, че за възлагането и прехвърлянето на определени задачи на новоосновано публично-частно партньорство не е необходим двоен търг за възлагане; изтъква обаче, че за да може да се прехвърли концесията върху смесено публично-частно дружество, специално създадено за тази цел, без обявяване на търг, трябва да са изпълнени следните критерии:

16.  Подчертава обаче, че настоящата финансова криза хвърли нова светлина върху начините, по които често се финансират публично-частните партньорства и се споделят финансовите рискове; изисква от Комисията да оцени адекватно финансовите рискове, свързани със създаването на публично-частни партньорства;

Градоустройствено планиране/градско развитие

17.  Приветства решението на Съда на ЕС по дело C-451/08; счита, че широките и амбициозни цели на дирестивата трябва да се имат предвид при тълкуването й, но не трябва да се приема, че чрез позоваване на целите на мярката нейното приложно поле може да бъде разширявано до безкрай, тъй като в противен случай съществува опасността да се приеме, че всяка градоустройствена дейност попада в обхвата на директивата, тъй като по дефиниция мерките, с които се урежда възможността за застрояване, променят по същество, стойността на земята, за която се отнасят; счита, че през последните няколко години законодателството относно обществените поръчки е обхванало области, за които не е присъщо да бъдат класифицирани в категорията „закупуване чрез обществени поръчки“ и поради това предлага при прилагането на правилата на законодателството относно обществените поръчки да се наблегне още по-силно върху критерия за закупуването;

Обществени поръчки на стойност под установения праг

18.  Припомня, че Европейският парламент е страна по делото Германия / Комисия, заведено в Съда на ЕС на 14 септември 2006 г. във връзка с тълкувателното съобщение на Комисията от 1 август 2006 г. „относно общностното право в областта на възлагането на обществени поръчки, които не са обхванати или са обхванати само частично от директивите относно възлагането на обществени поръчки възлагането на обществени поръчки“ и очаква решение в близко време;

Микро-, малки и средни предприятия

19.  Изисква от Комисията да оцени последствията от директивите в областта на обществените поръчки за микро-, малките и средните предприятия, и по-специално тяхната роля на подизпълнители, както и да оцени с оглед на бъдещото преразглеждане на директивите, дали са необходими допълнителни правила за възлагането на договори за подизпълнение, за да се избегне по-специално получаването от страна на МСП като подизпълнители на по-неблагоприятни условия в сравнение с основния изпълнител на обществената поръчка;

20.  Призовава Комисията да опрости процедурите за възлагане на обществени поръчки, за да се облекчи отделянето на много време и пари от страна както на органите на местно управление, така и на предприятията, за решаването на бюрократични проблеми; подчертава, че чрез улесняването на процедурите МСП ще разполагат с по-добър достъп и ще могат да участват в такива поръчки по по-равностоен и справедлив начин;

21.  Счита, че възлагането на подизпълнители е форма на организация на труда, която подхожда на специализираните аспекти на изпълнението на строителните работи; подчертава, че договорите за подизпълнение трябва да са съобразени всички задължения, наложени на основните изпълнители, по-специално що се отнася до трудовото право и безопасността; счита, че с оглед на тази цел е препоръчително да се установи връзка на взаимна отговорност между изпълнителя и подизпълнителя;

22.  Подкрепя систематичното допускане на алтернативни тръжни оферти (или варианти); посочва, че тръжните условия, и по-специално допускането на алтернативни тръжни оферти, са от ключово значение за насърчаването и разпространението на иновативни решения; подчертава, че спецификациите, отнасящи се до изискванията за изпълнението и функционалните изисквания, както и ускореното допускане на варианти, дават възможност на участниците в търга да предлагат иновативни решения;

23.  Насърчава създаването на единен портал за интернет достъп до цялата информация, свързана с обществените поръчки, като мрежа за всички покани за участие в търгове; отбелязва, че целта би била да се предостави обучение и информация, да се насочват предприятията към поръчки и да се обясни приложимото законодателство, по-специално за МСП (които обикновено не разполагат с големи човешки и административни ресурси с опит в терминологията, свързана с обществените поръчки и процедурите), и че специални помощни центрове също биха могли да им помогнат в оценката, дали наистина отговарят на условията на търга, и ако това е така – в попълването на документацията;

24.  Отбелязва, че МСП се борят да получат достъп до пазарите на обществени поръчки, както и че следва да се направи много повече за разработване на „стратегия за МСП“; във връзка с това, като част от тази стратегия, призовава държавите-членки да работят с възложителите, за да се насърчат, където е уместно, възможностите за възлагане на подизпълнители, да се разработят и разпространят най-добри практически техники, да се избегнат процеси на предварителен подбор с прекалено много предписания, да се използват стандарти в тръжните документи, за да се гарантира, че на доставчиците не се налага да започват без всякаква подготовка, и да се създаде централизиран рекламен портал за договорите; също така призовава Комисията да извърши преглед на инициативите на държавите-членки в тази област и да насърчи по-широкото разпространение на европейския Кодекс на най-добри практики на Small Business Act;

25.  Насърчава държавите-членки да съдействат за „Програма за развитие на доставчиците“, каквато вече е разработена в някои страни; отбелязва, че един такъв инструмент може да се използва за насърчаване на диалога между доставчиците и възложителите на обществени поръчки, като се дава възможност на участниците да се срещнат на ранен етап от процеса на закупуване; подчертава, че този механизъм е от съществено значение за стимулиране на иновациите и подобряване на достъпа на МСП до пазарите на обществени поръчки;

26.  Настоятелно призовава Комисията да направи повече за осигуряването на по-съществена роля за европейските МСП при международните обществени поръчки и да положи по-големи усилия за предотвратяването на дискриминация срещу европейските МСП, като въведе същите специални разпоредби, каквито имат някои членове на споразумението относно държавните поръчки (например Канада и САЩ); отбелязва, че мерки за подобряване на прозрачността и достъпа до националните пазари на поръчки биха помогнали на МСП да получат достъп до тези пазари;

27.  Призовава Комисията да осигури включването в предоговарянето на споразумението относно държавните поръчки в рамките на СТО на клауза, която дава възможност на Европейския съюз да дава предимство на МСП при възлагането на договори за обществени поръчки, в духа на тези клаузи, които вече се прилагат от други държави – страни по споразумението;

'Зелени' обществени поръчки

28.  Обръща внимание на голямото значение на възлагането на обществени поръчки за области като опазването на климата и околната среда, енергийната ефективност, иновациите и стимулирането на конкуренцията и отново подчертава, че публичните администрации следва да бъдат насърчавани и да разполагат с възможността да използват екологични, социални и други критерии при възлагането на обществени поръчки; приветства практическата помощ, предоставяна на административните и други публични органи, за устойчиво изпълнение на обществени поръчки; призовава Комисията да проучи възможността за използване на „зелени“ обществени поръчки като средство за насърчаване на устойчивото развитие;

29.  Повтаря своя призив от доклада си от февруари 2009 г., Комисията да изготви справочник за предхождащо търговската реализация възлагане на поръчки, който да предостави практически примери за разпределяне на рисковете и ползите в съответствие с пазарните условия; счита, че правата върху интелектуалната собственост трябва да бъдат предоставени на компаниите, които участват в предхождащо търговската реализация възлагане на поръчки, което ще повиши разбирането сред публичните органи и ще насърчи доставчиците да се включат в процедурите за предхождащо търговската реализация възлагане на поръчки;

30.  Приветства създаването на бюрото за помощ на Схемата за управление по околна среда и одитиране (EMAS) на Европейската комисия, което предоставя практическа информация и помощ на компании и други организации във връзка с оценяването, докладването и подобряването на екологичните резултати на обществените поръчки; призовава Комисията да обмисли разработването на по-широко приложим онлайн портал, който би могъл да предлага практически съвети и помощ за ползващите процеса на обществени поръчки, по-специално участниците в сложни и изискващи сътрудничество процедури за обществени поръчки;

Социално отговорни обществени поръчки

31.  Подчертава липсата на яснота в областта на социално отговорното възлагане на обществени поръчки и призовава Комисията да предостави помощ в тази област под формата на ръководства; във връзка с това обръща внимание на промените в правната рамка, произтичащи от Договора от Лисабон и Хартата за основните права, и очаква Комисията да приложи съответните разпоредби по подходящ начин; обръща внимание на вътрешно присъщите проблеми, свързани с това, че социалните критерии по същество се отнасят към производствения процес, съответно най-често не могат да бъдат установени в крайния продукт и поради това трудно могат да бъдат контролирани при глобализирано производство и комплексни вериги на доставка; поради това очаква разработването на по-прецизни и подлежащи на проверка критерии в областта на социално отговорните обществени поръчки, съответно създаването на база данни с критерии, специфични за отделните продукти; обръща внимание на трудностите и разходите, които възникват за органите по обществените поръчки при проверката на спазването на тези критерии, и призовава Комисията да предостави съответната помощ, както и да насърчава инструменти за сертифициране на надеждността на веригите за доставка;

32.  Призовава Комисията да поясни, че при възлагането на обществени поръчки публичните администрации могат да използват социални критерии като плащането на съответни стандартни възнаграждения, както и други критерии; призовава Комисията да разработи насоки или друга практическа помощ, предоставяна на административните и други публични органи за устойчиво изпълнение на обществени поръчки и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да организират редовни обучения и кампании за повишаване на осведомеността във връзка с това; изразява подкрепа за идеята за прозрачен процес с участието на държавите-членки и местните органи с оглед на по-нататъшно развитие на критериите; посочва, че именно в областта на социалните критерии един такъв процес осигурява добри възможности за подобрения;

33.  Призовава Комисията да насърчи публичните органи да използват критерии за справедлива търговия в своите търгове за обществени поръчки и политики за закупуване въз основа на дефиницията за справедлива търговия, приета в резолюцията на Европейския парламент относно справедливата търговия и развитието от 6 юли 2006 г. и съобщението на Комисията от 5 май 2009 г.; отново отправя своя предишен призив към Комисията да насърчи използването на такива критерии, например като изготви конструктивни насоки за обществени поръчки по правилата на справедливата търговия; приветства единодушното приемане на становището на Комитета на регионите на 11 февруари 2010 г., в което се призовава за обща европейска стратегия за справедлива търговия за местните и регионалните органи;

Практическа помощ: база данни и обучения

34.  Призовава за създаване на редовно обновявана база данни за стандарти, по-специално свързани с екологичните и социални критерии, която да бъде на разположение на публичните органи, за да се гарантира, че възложителите имат достъп до подходящи насоки и ясен набор от правила при изготвянето на тръжни оферти, така че да могат лесно да проверят тяхното съответствие с необходимите стандарти; очаква държавите-членки и всички заинтересовани страни да участват изцяло в този процес; отбелязва, че този вертикален процес следва да взема под внимание ценния опит и знания, които често са налице на местно, регионално и национално равнище; освен това обръща внимание на отрицателните последствия от един фрагментиран пазар поради множеството различни регионални, национални, европейски и международни етикети, най-вече в областта на иновациите и научните изследвания;

35.  Отбелязва значението на стандартите за обществени поръчки по отношение на това, че те могат да помогнат на възложителите на обществени поръчки да постигнат своите цели, като им позволяват да използват изпитани процеси за възлагане на договори за продукти и услуги, осигурявайки по-ефективни в разходно отношение тръжни процедури и гарантирайки постигането на други цели на политиката от съответната обществена поръчка, например устойчивост или закупуване от малки предприятия;

36.  Признава, че обучението и обменът на опит между публичните органи и Комисията е от съществено значение за преодоляването на някои от сложните аспекти на пазара на обществени поръчки; изразява загриженост обаче, че със затягането на публичните бюджети тези инициативи биха могли да намалеят; поради това призовава държавите-членки и Комисията да използват съществуващите ресурси и механизми на тяхно разположение, като например партньорските проверки, предвидени в Директивата за услугите, за да насърчат малки екипи от експерти в областта на обществените поръчки от един регион да извършват преглед на дейностите на друг регион на ЕС, което би могло да спомогне за изграждането на доверие и установяването на най-добри практики в различните държави-членки;

37.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да провеждат обучения и кампании за повишаване на осведомеността на местните органи и вземащите политически решения, както и да включват и други заинтересовани страни, по-специално доставчиците на социални услуги;

Регионално развитие

38.  Подчертава, че Сметната палата посочва редовно в годишните си доклади относно изпълнението на бюджета на ЕС, както и в последния годишен доклад за финансовата 2008 година, че неспазването на правилата на ЕС относно обществените поръчки е една от двете най-чести причини за грешки и нередности при изпълнението на европейските проекти, съфинансирани от структурните фондове и от Кохезионния фонд; в този контекст подчертава, че нередностите често се дължат на неправилното транспониране на правилата на ЕС и на разликите в правилата, прилагани от държавите-членки; призовава Комисията и държавите-членки да преразгледат, в сътрудничество с регионалните и местните органи на управление, съвкупността от различни разпоредби, приложими за обществените поръчки, с оглед тяхното уеднаквяване и опростяване на цялата нормативна уредба за обществени поръчки, по-специално за да се намали рискът от грешки и да се подобри ефикасността при използване на структурните фондове;

39.  Счита, че не само разходите и сложността могат да бъдат пречка, но също така и необходимото време за приключване на процедурата по възлагане на обществените поръчки и опасността от съдебни искове под формата на продължителни процедури по обжалване, които често се възпрепятстват от различни участници, затова приветства факта, че благодарение на плана за възстановяване за основните публични проекти е възможно да се прилагат ускорени версии на процедурите, посочени в директивите за обществени поръчки, по-специално през 2009 и 2010 г.; призовава държавите-членки да използват процедурата и да подпомагат местните и регионални органи при прилагането на тези процедури и възползването от тях, като във всеки случай се спазват стандартните правила и разпоредби относно обществените поръчки;

40.  Призовава Комисията да разгледа възможността за по-нататъшно използване на ускорени процедури във връзка със структурните фондове, дори и след 2010 г., и за удължаване на срока на прилагане на временното увеличение на праговете с конкретната цел инвестициите да се засилят;

Международна търговия

41.  Посочва, че все повече нараства взаимната обвързаност между вътрешния пазар и международните пазари; в този контекст, счита, че законодателите на вътрешния пазар на ЕС и преговарящите от името на ЕС в областта на международната търговия следва да имат предвид възможните последици за другата страна при осъществяването на своята дейност, както и че следва да приемат съгласувана политика, която да бъде винаги насочена към насърчаване на ценностите на ЕС в политиките в областта на обществените поръчки, като например прозрачност, принципна позиция срещу корупцията и напредък в сферата на социалните права и правата на човека; приканва комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по международна търговия да проведат съвместни информативни заседания, с цел подобряване на взаимодействието;

42.  Подчертава, че една стабилна рамка за държавните поръчки е предварително условие за пазар, който е ориентиран към принципите на лоялна и свободна конкуренция, а също така подпомага борбата с корупцията;

43.  Посочва също така, в контекста на ангажиментите на Европейския съюз в областта на международните обществени поръчки, важността на засилването на антикорупционните механизми в тази област и обръща внимание на необходимостта да се съсредоточат усилия за осигуряването на прозрачност и справедливост при използването на обществени средства;

44.  Настоятелно призовава 22-те държави наблюдатели на споразумението относно държавните поръчки да ускорят процеса на присъединяването си към споразумението;

45.  Призовава Комисията да извърши оценка на възможността за включване в споразуменията относно обществените поръчки с международни партньори на разпоредби, изискващи спазване на задълженията, произтичащи от основните права на човека, посочени в конвенции и международни споразумения;

46.  Решително се обявява срещу протекционистки мерки в областта на обществените поръчки на световно равнище, но същевременно силно вярва в принципа на реципрочност и пропорционалност в тази област; призовава Комисията да разгледа възможността за налагане на пропорционални целеви ограничения върху достъпа до части от пазара на обществени поръчки на ЕС по отношение на тези търговски партньори, които се възползват от отворения характер на пазара на ЕС, но не са показали намерение да отворят своя собствен пазар за дружества от ЕС, с цел нашите партньори да бъдат насърчени да предложат реципрочни и пропорционални условия за пазарен достъп за европейските дружества;

47.  Обръща внимание на разпоредбите на членове 58 и 59 от Директива 2004/17/ЕО; призовава държавите-членки да се възползват изцяло от възможността да информират Комисията за проблеми, свързани с достъпа на техни предприятия до пазарите на трети страни, и призовава Комисията да предприеме ефективни мерки, за да гарантира, че предприятията от Съюза имат реален достъп до пазарите на трети страни;

o
o   o

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 179, 1.8.2006 г., стр. 2. (2) OВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 10. (3) OВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 227. (4) OВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 447. (5) Приети текстове, P6_TA(2006)0320.